Каратепе (Karatepe) — новохетически град и анатолийският Розетски камък

Каратепе (Karatepe) — един от най-значимите археологически паметници в южната част на Турция, разположен на десния бряг на река Джейхан (Ceyhan) в провинция Османие (Osmaniye), на около 23 километра от областния център Кадирли (Kadirli). Този укрепен новохетски град от VIII век пр.н.е. стана известен по целия свят благодарение на двуезичния надпис на Азативада (Azatiwada) — финикийско-лувийски текст, който се превърна в „Розетския камък“ за разшифроването на хетските йероглифи. Днес Каратепе е музей на открито, част от националния парк Каратепе-Арсланташ, където барелефите, скулптурите на лъвове и сфинксове са оставени на историческите си места, а посетителят буквално минава през същите порти, през които са влизали хетските войни и търговци преди три хиляди години.

Каратепе е задължителна спирка за всеки, който се интересува от историята на Древния Изток, епиграфиката и културата на пост-хетските царства в Анадола. Това е рядък случай, когато голямо научно откритие и до днес се представя на посетителите в максимално автентична обстановка, без пренасяне на артефактите в столично-градските музеи.

История и произход

В края на XII век пр.н.е. се разпада Хетската империя — една от великите сили на бронзовата епоха, контролирала голяма част от Анадола и Северна Сирия. На руините на тази империя възникват така наречените новохетски държави (или сиро-хетски царства) – малки политически образувания, наследили хетския език, йероглифичната писменост и културните традиции. Каратепе се появява именно като граничен аванпост на едно от тези царства — Аданава (Adanawa), разположено на територията на съвременната равнина Чукурова с център в района на днешна Адана.

Епохата на Азативада

Градът придобива известност по времето на владетеля Азативада (също Azatiwata) през VIII–началото на VII век преди нашата ера. Според собствените надписи на Азативада, той е бил назначен за владетел от „царя Аварик (Awarikus)“, владетел на Аданава, а самият град Каратепе (древното име е неизвестно — вероятно Азативадия в чест на основателя) е станал неговата опорна крепост. Азативада се прослави с военни победи, разширяване на териториите и мирна политика, която защитаваше мирните жители и търговците по търговските пътища между Анадола и Сирия.

В надписите Азативада се явява пред нас като мъдър и милостив владетел: „Аз напълних хамбарите на Аданава, аз изправих кон срещу кон, щит срещу щит, армия срещу армия, със силата на Баал и боговете; разруших всички злодеи, и където преди човек се страхуваше да върви по пътя — сега жените ходят с вретено“. Тази поетична формула е образец на древноизточната царска реторика и едновременно с това ценно свидетелство за социалната програма на новохетския владетел.

Краят на града

Точните обстоятелства около гибелта на Каратепе са неизвестни. Археолозите предполагат, че градът е бил разрушен в края на VII век пр.н.е. по време на асирийските завоевателни походи или по-късно — по време на нашествието на кимерийците. След разрушението мястото не е възстановено, а руините постепенно са обрасли с гора и са били забравени за 2,5 хиляди години, докато през 1946 г. германският учен Хелмут Теодор Босерт (Helmuth Theodor Bossert) не започнал тук систематични разкопки. Слой от останки от пожар с дебелина няколко десетки сантиметра е открит почти навсякъде — това е рядко археологическо потвърждение на „огненото разрушение“, характерно за асирийските и неоеламитските завоевания.

Откритие и изследване

Разкопките в Каратепе, продължили от 1946 до 1957 г. под ръководството на Босерт и неговата турска колега Халет Чамбел (Halet Çambel), се превърнаха в едно от най-големите научни събития на XX век. Основното откритие беше „двуезичното Каратепе“ — надпис, изсечен едновременно на финикийската азбука (добре позната на науката) и на йероглифичния лувийски (по това време почти неразшифрован). Сравнението на текстовете позволи на учените да разшифроват хетските йероглифи — задача, над която се бореха десетилетия наред. Затова Каратепе често наричат „Розетския камък на Анадола“.

По-нататъшните проучвания продължиха през 80-те и 90-те години на миналия век под ръководството на Халет Чамбел: бяха разкопани централната част на града и царският дворец, проведени бяха мащабни работи по консервацията на камъка, защитата на ортостатите от ерозия и създаването на първия в Турция открит археологически музей. Оттогава Каратепе се превърна в еталон за музеификацията на хетското наследство и научна площадка за няколко поколения археолози и епиграфисти.

Архитектура и забележителности

Град Каратепе е разположен на върха на хълм, господстващ над долината на Джейхан, и е обграден с масивна каменна стена с дължина около 1,2 километра с две порти – Северозападна и Югоизточна. Стените са изградени от големи, внимателно подбрани варовикови блокове. Вътре в стените са се намирали царският дворец, жилищните квартали и стопанските постройки, частично запазени под формата на основи.

Северозападните порти

Главното украшение на града са каменните ортостати (вертикални плочи в основата на стените) при двете порти, покрити с барелефи. При Северозападната порта са особено добре запазени сцени на царски пир, лов на лъв, кораби с гребци, музиканти с лири и сцени на жертвоприношения. Стилът на скулптурите е типично новохетски: коренасти фигури в дълги одежди, изразителни лица, повишено внимание към детайлите на облеклото и оръжията. До портата са поставени статуи на лъвове и сфинксове в ролята на стражи – оттук идва и второто име на мястото „Аслантас“, тоест „лъвски камък“.

Югоизточната порта

При югоизточните порти се намират най-известните ортостати — онези, които носят двуезичния надпис на Азативада. Текстът започва с думите: „Аз съм Азативада, благословен от Баал, слуга на Бога на Грозата, когото Аварикус, цар на Аданава, направи велик...“ — и продължава с дълго повествувание за делата на владетеля, неговата строителна дейност и проклятията към онези, които дръзнат да разрушат града. Финикийската и лувийската версии на текста са почти идентични, което позволи да бъдат съпоставени.

Скулптури и тяхната защита

Всички каменни плочи, статуи и стели са оставени на територията на историческите си места, което превръща Каратепе в истински археологически музей на открито — първият в Турция. За да се защитят барелефите от изветряване и валежи, над особено ценните участъци са изградени навеси и стъклени павилиони. До някои артефакти са поставени копия: оригиналите се съхраняват в защитени витрини, а репликите позволяват на посетителите да докоснат камъка и да правят снимки без светкавица.

Дворецът и жилищната зона

В центъра на града археолозите откриха останки от двореца Азативада с характерния „бит-хилани“ (bit-hilani) — типична за новохетската и североизточна сирийска архитектура схема на параден вход с две колони и широка веранда. Дворецът е имал няколко помещения с зидария от дялан камък и е бил украсен с ортостати с дворцови сцени. Жилищната зона на града, заемаща по-голямата част от ограденото пространство, е представена от основи на къщи на обикновени граждани и занаятчии, както и от стопански постройки – хамбари, цистерни за вода и ями за зърно.

Интересни факти и легенди

• Двуезичният надпис от Каратепе се счита за един от най-големите и най-пълни надписи на финикийски език в цялото Източно Средиземноморие — неговото научно значение се сравнява с Розетския камък на Шамполион.
• Хелмут Босерт буквално е прекосил пеша цялото Източно Средиземноморие в търсене на обещаната от местните селяни „планина с лъвски камъни“ – така е открил Каратепе.
• Археоложката Халет Чамбел, която е работила в Каратепе няколко десетилетия, се счита за една от основателките на женската турска археология.
• Градът се е наричал Азативадия (Azatiwadiya) в чест на своя владетел Азативада — едно от малкото новохетски селища, чието антично име е достоверно известно благодарение на собствени надписи.
• На барелефите в Каратепе са изобразени не само местни мотиви, но и асирийски, финикийски и египетски влияния — това е едно от най-добрите визуални свидетелства за културния диалог в Източното Средиземноморие през VIII век пр.н.е.
• Сред уникалните сцени върху ортостати има изображение на древен кораб с гребци — едно от най-редките запазени до нас визуални свидетелства за морския флот от новохетската епоха.
• Скулптурите на лъвовете от Каратепе са едни от най-изразителните в анатолийската каменна пластика от Желязната епоха; характерната им муцуна с леко отворена паст и подчертана грива се превърна в каноничен образ на новохетската „царска зверино“ иконография.
• Текстът на Азативада включва подробни проклятия за онези, които дръзнат да повредят паметника: „нека Баал и всички богове на града унищожат царството му и потомството му“. Досега камъкът е относително невредим — което, впрочем, се обяснява не с древните проклятия, а с щателната работа на реставраторите.

Как да стигнете

Каратепе се намира в националния парк Каратепе-Арсланташ (Karatepe-Aslantaş Millî Parkı), в района Кадирли (Kadirli) на провинция Османие. Най-близкият летище е Адана Шакирпаша (Adana Şakirpaşa, ADA), разстоянието е около 125 км, а времето за пътуване с кола е 1,5–2 часа. От Адана по магистрала O-52 / D-825 трябва да се кара в посока Кадирли, след това – по местен път към язовир Арсланташ; от входа на националния парк до самия музей има още около 3 километра асфалтиран път през борова гора.

От Османие до парка са около 35 километра. Няма обществен транспорт директно до Каратепе – по-добре е да вземете такси или да наемете кола. От Истанбул, Анкара и други големи градове най-удобно е да летите до Адана. На територията на парка има паркинг, тоалетни, киоски с напитки. На входа в музея се заплаща отделен билет — точната цена и работното време могат да се променят, затова е по-добре да се уточни предварително.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за пътуване до Каратепе е пролетта (април–май) и есента (септември–ноември). През лятото в Чукуров е много горещо (до +38 °C) и задушно, особено по обед; през зимата са възможни дъждове и кал. Музеят обикновено е отворен от 09::00 до 17::00 (през зимата — до 16::30), но по време на религиозни празници са възможни промени.

За разглеждане на града и музея на открито трябва да предвидите 2–3 часа. Вземете удобни обувки (на места пътеката се изкачва по каменисти склонове), шапка, вода, лека закуска, слънцезащитен крем. За снимане е по-добре да изберете сутрешните или вечерните часове — меката светлина подчертава релефа на ортостатите. Използването на светкавица в павилионите е забранено; обикновено не се разрешава и използването на статив, за да не се забавя потокът от посетители. На място няма подробни аудиогидове на руски език – препоръчително е да си изтеглите материалите предварително или да наемете местен гид (по-добре е да се договорите от Адана или Кадирли).

Каратепе се съчетава добре с други забележителности в региона: Хиераполис-Кастабала (Hierapolis-Castabala), крепостта на Адана (Adana Kalesi), археологическия музей на Адана и крепостта Топраккале (Toprakkale). Заедно те образуват наситен маршрут „От хетите до османците“, който отнема 2–3 дни. За нощувка най-удобно е да изберете Адана — тук има богат избор от хотели от всички категории, отлична гастрономия и развита инфраструктура. За ден и половина до два дни в района на Османие можете да видите пълната хронология на местната история – от хетите до османците. За по-задълбочено потапяне препоръчвам преди пътуването да прочетете превода на надписа от Азативада и общ очерк за новохетските царства – това многократно ще засили впечатлението от посещението. Каратепе с право заема едно от главните места в списъка на всеки, който иска да разбере древна Анатолия.